Как се е появил компасът?
Докато в Европа господствало Средновековието, в Китай вече били направени значителни открития. Едно от тях бил компасът. Отначало са го използвали като уред, с който са искали да предсказват бъдещето. Той представлявал голямо парче магнитно желязо, което било така обработено, че имало формата на лъжица за загребване (черпак). Дъното и било закръглено. Навярно били избрали тази форма, за да наподобяват съзвездието Голяма мечка, което сочи към Полярната звезда - това съзвездие някои народи се наричат " лъжицата" или "черпакът".
Примитивен компас
Магнитната лъжица била поставяна по средата на дъска, по-чиито краища били изписани магически знаци. Когато гадателят със сила завъртвал лъжицата, тя започвала да се поклаща наляво-надясно, докато опашката най-накрая спирала в посока север-юг. Според магическите знаци, които тя сочела, гадателят предсказвал бъдещето - дали ще донесе щастие или нещастие, здраве или болест. Някъде около шести век, китайците открили, че желязото може да се намагнетизира, като се търка с магнитна желязна руда. След което някой се досетил да постави магнитна желязна игла по средата на една карта, така че да сочи посоката север-юг. Това разбира се бил компасът. От Китай той бил пренесен в Европа, където през единадесети век станал известен на моряците. Компасът направил възможно хората да опознават нови страни и пътешесват по света.
