Знаете ли, че ...
Според сърфистите любимият им спорт е възникнал през 60-те години на 20 век, но всъщност хавайските островитяни се носят по вълните на дъски от поне 1500 години.
За много хора по света карането на сърф е не само спорт, а и начин на живот. Но ентусиастите които посещават плажовете в търсене на идеалната вълна ще се изненадат да научат, че това занимание е познато от столетия.
Жителите на Централна Полинезия (Таити и др. острови) дошли от Хаваите през четвърти век отдавна си били сприятелили с океана. Те не само го кръстосвали с канута, но и овладели изкуството да обяздват вълните върху малки дъски "паипо", на които лягали по корем. Островитяните установили, че така могат да минат напряко през кораловите рифове. Освен това на Хаваите се научили да завиват ловко под ъгъл и да се възползват от гигантските приливни вълни за бързо придвижване по крайбрежието. Постепенно започнали да използват и по-дълги дъски, на които успявали да се задържат изправени в цял ръст. За древните хора това било практическа необходимост и религиозно послание.
Хавайската дума за сърфиране „he'henalu“ означава и нещо близко до „медитация“ или „причастие“, в митологията на островитяните боговете им карат сърфове по небесните вълни. Дъските за сърф издавали социалния статут - богатите и влиятелни хора използвали 6-метрови дъски наподобяващи плоскодънни лодки изработени от лека дървенсина на растението "вили вили". Бедните се задоволявали с по-малки дъски от хлебно дърво или бананова палма.
